~Домът на Итачи~

Погледна надолу от притеснение..

Вдигна леко веждии въздъхна
-Защо се притесняваш толкова много.Не се притеснявай...

-Аа..аз не се притеснявам *още гледаше надоло*

Хвана брадичката й и вдигна леко нагоре,така че да го погледне
-Не ме лъжи.Поне сега не можеш да ме излъжеш!-каза и се усмихна

Погледна виновно..

Направи леко самодоволна физиономия,докато все още държеше брадичката й

Все още гледаше виновно..

Пусна брадичката й и се отдалечи леко

Леко ваздъхна...

Усмихна се съвсем леко,тнака че тя да не забележи.След което отново я погледна сериозно

Саку нз какво да каже...

-Ей сега се връщам,само да сисложи горнище-каза и посочи горите си гърди
( )

Саку погледна изненадано...

Усмихна се и се качи по стълбите от там в стаята си

"Ти у ред ли си?!"
"Ъх..пак ли ти?
"Много си тъпа..дори не го забеляза.."
"Кое не съм забелязал?"
"Онзи полу съблечения.."
"А?"
"Къде гледаш бе?..Боже..спри да мислиш за глупости и се огледаи.."

Потърка очите си.Отвори гардероба и започна да разглежда блузите си

Саку чакаше Итачи..опитвоики се да игнорира дрегото си Аз..

Избра си блуза но тя му беше прекалено голяма..
-Ъхх.-измърмори...
Слезе си голичък(не голичък ама)
-Ем дано не те притеснява ама повечето ми дрехи са ми или малки или големи

Леко се усмихна..
-Ъм нем..

Усмихна се леко
-Добре тогава.-каза и погледна към часовника,часа беше 11:32

Също погледна часовника..
-Ъм..Итачи-само..гоме..не исках да ви притеснявам..

Погледна я
-Не ме притесняваш,даже се радвам,че се видяхме.

-Наистина ли?1Не искам да ви перча..ако имате някаква работа...

-Да,наистина.-казаи погледна настрани
-И не ми пречиш*засмя се*

Усмихна се..