~Домът на Итачи~

-И мен, значи така.

-Мхм..радвам се че се видяхме Итачи -сама.

-И аз.-каза и също се усмихна леко

Саку се усмихна..чувстваше се малко неловко..

Погледна я сериозно
-Какво има?

-Ъм..не..нищо..нищо няма..

Усмихна се леко самодоволно поглеждайки надолу
-Не лъжи.

-Ъм..не няма такова нещо..аз не лъжа..

-Хм,добре

Направи опит да се усмихне..

Въздъхна
-Добре,щом не искад да кажеш какво ти е не ми казвай..-каза и се усмихна

-Ъм..ама нищо ми няма..

Разбираше,че го лъже,но реши да не се мъчи да я кара да му казва,затова просто каза
-Добре

Усмихна се..

Погледна я

-Ъм..какво има Итачи-сама..

Усмихна се леко(ъм...не мила усмивчица,да знаеш)
-Нищо

-Итачи-сама?

Погледна я

-Кажи Сакура?

-Защо се усмихвате така?

Вдигна вежди
-А как по-точно?(няяя)

-Ами..

Засмя се
-Разбрах те.

Паизчерви се и погледна невинно...

Отново се засмя и я п огледна