~Домът на Итачи~

Също,след което я погледна с лееееееедено студен поглед( )

Още се усмихваше и незнаеше как да завърже разговор..

( )
Ем потърка очите си
-Разкажи какво прави след като напусна Коноха

-Ами почти веднага отидох в Акатски.Нищо интересно..

-Аха,а виждала ли си се със Саске?Той също напусна Коноха...

-Не съм..вече почти три години.. напуснах селото два дни след него..

-аХА,А ХАРЕСВАШ ЛИ ГО ОЩЕ?

-Аз..може ли да не говорим за него.Тои е част от миналото ми..за която не си спамнам с щастие..

-Може,извинявай че ти напомних

-О не няма проблем..

Усмихна се и седна до нея

Усмихна му се..

Опита се да се усмихне,и май се получи

-Итачи-сама добре ли сте? -разтревожено попита тя..

Обърна се към нея и я погледна в очите
-Да

"Тези очи.."
-Знам че не сме близки..но можете да разчитате на мен..

Сложи ръка на рамото й
-Радвам се,че мога да разчитам на теб..и ти на мен също

-Аригато Итачи-сама.. *сложи ръката си в/у наговота ръка,която е на рамото и*

Също се усмихна

-Нещо ви тревожи...да не би да е Саске?...

-Всъщтност...да малко..

-Ъм..виждали ли сте се?...

-Не...

-Сигурна съм че тои е добре.Винаги се е справял с проблемите си.

Погледан я
-Права си...