Отново е поредният обикновен ден в Коноха - птичките пеят, тревите се люлеят, цветята разцъфват. И както обикновено, като за добро утро, се чува кресливия глас на Наруто, който крещеше на учителя си колко го мрази и как ще го убие заради това което е направил и как никога няма да му прости въпреки че помислите са му били благородни и че всичко което е направил е било за селото. Сакура отново някъде там замисляна под дървото при пейката седи. Отново венчетата са разцъфнали както в онзи съдбоносен ден. Цунаде както винаги си пие сакето мъчейки се да избяга от задълженията си на Хокаге и си мислеше да отиде на един самотен и приятен остров където няма да има работа няма да има досадния Наруто, ревнивия й съпруг, и все по претенциозните шинобита. Можеше да си го позволи тъй като точно преди три години тя спечели от лотарията 1 000 000 000 евро. Е вече едва ли са й останали и една шеста от тези пари тъй като тя си е комарджийка по рождение. Чудите се какво ли бедствие е станало та Цунаде - „вечната губеща” е спечелила от лотарията? И защо Наруто ненавижда своя учител? Какво ли толкова е станало? Еми историята е доста дълга, но аз ще се опитам да ви я разправя накратко доколкото е възможно. Първо да се представя. Аз бях там през цялото време. Може би не сте ме забелязали но аз бях там. Четвъртия Хокаге – Йондинаме приятно ми е да се запознаем. Чудите се как съм жив, дали съм баща на Наруто, дали съм лидерът на Акатски, коя ми е жена и как така съм бил през цялото време там а вие не сте ме видели. Еми така ще започна от самото начало на историята разказана и видяна през моите очи. Всичко което ще ви разкажа е самата истина просто засега не ви се вярва щот сте едва на 21 епизод на Наруто Шипуден а мангата още не е стигнала съвсем до края си и не са се разкрили най-важните събития които ще променят целия ви мироглед за Наруто и света на шинобитата. Дам та да започнем историята със раждането на Наруто и коя е неговата майка. Всъщност аз никога не съм се женил поне не и по това време сега в момента си имам годеница ама и до там ще стигнем. И така Наруто наистина ми е син, но не по този начин по който си мислите. Бях още млад пълен с живот в разцвета на силите и на младостта ми а бях Хокаге. Ежедневието ми беше затрупано с работа ангажименти с две думи „Кофти работа”. Един ден ми писна и реших да си направя клонинг, поне само за един ден да се порадвам на младостта си докато оставя клонинга да работи вместо мен. И понеже съм спец в Кагебуншиноджутсо реших да си направя клонинг. Ама трябваше да е по-издръжлив затуй използвах една от забранените магии от забранения свитък(„тоз дет Наруто беше излъган да открадне”).
И тъй докато си правех магията на пейката под онова дърво неква тъпа лисица изкочи точно по време на ритуала и мина през свитъка и стана тя една. Лисицата взе та стана огромна и с девет опашки(„дам за същата лисица говоря”) а моя клонинг взе та стана бебе. И са ко да правя. Изгоних лисицата от селото като я излъгах че в селото на пясъка има един голем заек ,ама то си е така джинчурикито на Гаара кво е според вас, а и нали бехме във война с тях. Тъкмо един враг по-малко, нали един Хокаге трябва да мисли за сигурността на селото. А сега какво да правя с бебето съвсем го сгафих. Еми разказах на старейшините и на Третия и те ми обещаха че на никого нито дума нема да кажат за това какво е станало, но аз трябваше да обещая че ще абдикирам поста си на Хокаге. Еми кво да правя - приех. Тъкмо бях си написал речта и писмото с което абдикирам и най-сетне щеше да се сложи край на този ад, но тъпата лисица не можа да се забави още малко с нападането на селото. Беше разбрала че онова в Гаара дет и казах че е заек е било плъх и разбра че съм я пратил за зелен хайвер и дойде да ми го върне тъпкано за лъжата. Ама аз откъде да знам че съм я излъгал, все си мислех че това е заек. Ама както и да е. Изпратиха ме да се разбера със лисицата защото - точните думи на Третия бяха „Каквато попара си си надробил такава ще сърбаш”. И тъй изправих се срещу лисицата и реших да я победя набързо като използвам оня на Смъртта, вече не помня името на техниката много съм стар и склерозата ме удря безпощадно, направих си двойник(този път сполучлив) и реших него да жертвам, ама стана тя една. Верно подейства аз не умрях правейки заклинанието, ама лисицата вместо да се запечата в клонинга ми и да умре с него тя се запечата в Наруто-„ клонинга ми-бебето дето направих(впрочем кръстих го Наруто на ония кръглите в рамена който ги обожавах). Откъде да знам че си има условия за да използвам запечатването. Та то с такива ситни букви го пише на упътването към свитъка, че аз даже не ги забелязах, не че ако ги бях забелязал щях да ги прочета ама… Дам та там гласи че не можеш да запечатваш каквото и да е със заклинанието на Смъртта в нещо което не е живяло повече от 10 години( после я усъвършенстваха и стана на 5 мин), ако се опиташ да запечатиш нещо в такъв индивид незабавно нещото дет ша запечатваш ще се запечати в най близко генетичният ти роднина. Тоест лисицата се запечати в Наруто. И то не една беля само стана а и взех та паднах от скалата дет висях , знаете че съм съпет (ако не знаете просто погледнете Наруто) и си ударих главата и получих амнезия. И така всички в селото си помислиха че аз съм мъртъв. Та след като се върнах във съзнание нямах представа кой съм, къде съм и какво да правя. Две години се лутах без посока, бях сам без дом, без познат, без приятел докато един ден не се натъкнах на един добър човек, поне така си мислех. Той ме подслони даде ми храна и ми каза, че отсега нататък той ще се грижи за мен. Той беше толкова добър с мен нищо че за него бях непознат, поне така си мислех. Дам та той ми каза че съм велик нинджа и че трябва да се присъединя към организацията за най-добри нинджи в света - Акатски. Не след дълго станах техен лидер. Те бяха добри хора и се бореха срещу злото, поне така си мислех. Не знам защо но не след дълго след моето присъединяване към Акатски един от членовете му напусна- Орочимару. Тогава си нямах и на идея защо. И също един от Акатски ме гледаше доста злобно- Итачи. Е вече знам. Дам та лека полека почнахме да отърваваме света от злото, злото затворено в Джинчуриките. Тогава мислих че това е правилно, но грешах. Не след дълго след започването на пречистването на света от злото започнах да си възвръщам паметта. Първото нещо което разбрах е че Наруто ми е „син”. Реших да го поканя да влезне в организацията Акатски ама той незнайно защо отказа. После след като си върнах паметта разбрах всичко. Но вече беше късно- бях опустошил почти цяла Коноха, заличил безброй малки селца и убил собствената си баба(жената от старейшините на Коноха) и единствения си племенник(Копи нинджата на селото- Хаяте Какаши). След като се предадох на Анбу отряда от Коноха разказах всичко на Хокагето на селото Цунаде и на всички шинобита от селото. За щастие Цунаде ми повярва и потвърди казаното от мен след като ме прегледа и видя че наистина съм имал амнезия. И кажи речи всички от селото ми простиха без Наруто(за него обяснимо) и Шикамару (тъй като се разсърди, че не можа сам да разшифрова тази мистерия около мен по-рано). Дам та тъй след като разказах историята ми на всички Цунаде ме попита кой е бил онзи човек който ми е помогнал и ме е упътил към Акатски. Все още не бях си спомнил всичко от миналото, но изведнъж си спомних, че този човек който ми е помогнал всъщност си го спомням и той е не кой друг а Белия зъб на Коноха(точно така бащата на Какаши). Докато бях лидер на Акатски той ми помагаше и беше дясната ми ръка във сянка. Но след като разбра че съм убил Какаши,неговият син, се опита да ме убие, но вместо той мен аз него убих. Да си спомня тогава кои всъщност е бил този човек беше доста болезнено за мен тъй като той беше мой брат. Ама сега няма да лъжа беше си лош. Мразеше до смърт клана Учиха, защото шинобитата казват че е по-благороден от нашия клан Узумаки. Събра целия ни род и воюва срещу тях, но загуби и останахме само ние двамата с него от този род, но той не се отказа и реши да избие клана Учиха докато спят вечер. И успя. Само Итачи и Саске оцеляха. Но не му стигаше това а искаше и тях да убие. Но Итачи му попречи на плановете като реши да поеме цялата вина за смърта на клана Учиха върху себе си. За да предпази брат си Саске му каза че той е избил клана и го накара да го мрази за да може да стане по-силен и някой ден да отмъстят заедно за клана си като убият Белия зъб.
